Tuesday, 24 January 2017
Home arrow Economic Relations arrow Бизнес компас
Бизнес компас Print E-mail
БИЗНЕС КОМПАС за Великобритания през 2013 г.  
  1. Обща информация
 

ТЕРИТОРИЯ

243 610 кв. км.

 

НАСЕЛЕНИЕ

63,2 млн души

 

СТОЛИЦА

Лондон

 

НАЦИОНАЛЕН ПРАЗНИК

 м. юни – честване на Официалния рожден ден на Н.В. Кралица Елизабет II, Парад за рождения ден на Нейно Величество и Национален Ден   

НАЦИОНАЛНА ВАЛУТА

британски паунд

 

ОФИЦИАЛЕН ЕЗИК

английски, уелски, шотландска форма на галски

  
  1. Държавно устройство
 Форма на управлениеОбединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия обхваща Англия, Уелс, Шотландия и Северна Ирландия. Формата на управление е конституционна монархия.  Законодателна власт

Великобритания няма писана конституция. Основополага се на закони, приемани от Парламента. Мистър-председателят обикновено е лидерът на политическата партия, спечелила изборите. Парламентът е двукамарен и се състои от Камара на лордовете и Камара на общините. Изборите се провеждат на период от до пет години от датата на провеждане на предишните.

  Състав на правителството 

Дейвид Камерън, Министър председател

Ник Клег, Заместник министър председател

Уилиам Хейг, Държавен секретар на външните работи и по въпросите на Общността

Джордж Озбърн, Министър на финансите

Тереза Мей, Държавен секретар на вътрешните работи

Филип Хамънд, Държавен секретар на отбраната

Винс Кейбъл, Държавен секретар на предприемачеството, иновациите и професионалните умения

Йън Дънкан Смит, Държавен секретар на заетостта и пенсионните въпроси

Крис Грейлинг, Държавен секретар на правосъдието

Майкъл Гоув, Държавен секретар на образованието

Ерик Пикълс, Държавен секретар на общностите и общините

Джеръми Хънт, Държавен секретар на здравеопазването

Оуен Патерсън, Държавен секретар на околната среда храните и селските райони

Джъстин Грийнинг, Държавен секретар на международното развитие

Едуард Дейви, Държавен секретар на енергетиката и климатичните промени

Мария Милър, Държавен секретар на културата, медиите и спорта

Майкъл Муур, Държавен секретар за Шотландия

Тереза Вилиърс, Държавен секретар за Северна Ирландия

Дейвид Джоунс, Държавен секретар за Уелс

  - Консервативна партия (КП) – лидер Дейвид Камерън- Лейбъристка партия (ЛП) – лидер Ед Милибанд- Либерал-демократическа партия (ЛДП) – лидер Ник Клег  Лейбъристката партия управляваше от 1997 г. до май 2010 г. На последните парламентарни избори, проведени на 6 май 2010 г. на първо място по брой спечелени депутатски места (307) застана Консервативната партия. Тя спечели 97 места повече в сравнение с предишните парламентарни избори през 2005 г. На второ място по брой на депутатските места (258) бе Лейбъристката партия (с 91 по-малко), на трето място - Либерал-демократическата партия (с 57 депутатски места, с 5 по-малко). За първи път в следвоенната история в Обединеното кралство беше сформирано коалиционно правителство – съставено от Консервативната партия и от Либерал-демократическата партия.  
  1. Икономика и основни макроикономически показатели на страната
 

Великобритания е шестата по големина икономика в света и независимо от по-бавното от очакваното възстановяване на растежа след финансовата криза от 2009 година и нарастващата конкуренция от развиващите се икономики, до 2020 се очаква Великобритания да остане една от водещите икономики в света.

 Основни макроикономически показатели 
Показател201120122013 – прогноза
Ръст на БВП

0,8%

0,2%

1,0%
Инфлация

4,5%

2,8%

2,8%
Безработица

8,0%

7,9%

8,0%
Бюджетен дефицит

-7,8%

-5,6%

-7,0%
Държавен дълг като % от БВП

86,4%

90,0%

95,5%
Износ (млн лири)492 884492 810124 136 (Iво тр)
Внос (млн лири)

516 144

526 711

130 285 (Iво тр)
Търговски баланс-23,260-33,901-6,148    (Iво тр)
Източник: Office of National Statistics, Eurostat През 2012 година британската икономика изпитваше сериозни затруднения да възстанови растежа и да преодолее влиянието на рецесията.  Отбелязаното слабо повишение на потреблението и инвестициите в страната беше редуцирано от спад в износа в резултат на неблагоприятните външни условия в еврозоната и повишения търговски дефицит.  Приетите мерки за съкращаване на бюджетните разходи доведоха до намаляване на бюджетния дефицит, но  независимо от това, Великобритания продължава да поддържа високо ниво на дефицит спрямо страните членки на ЕС. Данните от първото тримесечие на 2013 година дават основание за оптимистични очаквания за възстановяване на икономиката след 2012 година, когато беше отчетен  минимален растеж от 0,2%.  Отбелязаният растеж на БВП с 0,3% или 0,6% на годишна база предотврати изпадането на Великобритания в нова рецесия след икономическия спад с 0,3% от края на 2012 година.   Нарастването на БВП се дължи на сериозния растеж с 0,6% на сектора на услугите и най-вече на приноса на финансовите и бизнес услуги. Добивната промишленост нарасна с 0,2%, а транспортният и телекомуникационният сектор с 1,4%. Същевременно производството спада с 0,3%, а строителния сектор с 2,5%. Отчита се и намаляване на инфлацията от 2,8% през март до 2,4% през април 2013 година, но инфлацията продължава да оказва негативно влияние, тъй като все още не са постигнати нивата от 2%, определени от Централната банка на Великобритания (Bank of England). Очакваното възстановяване на растежа през 2013 година до 1% ще се дължи на три основни фактора: повишаване на потребителското доверие през м. юни и подобряване на търсенето в резултат на отслабващия инфлационен натиск; стабилното, макар и бавно понижаване на безработицата и нарастването на инвестициите в частния сектор с 3,6% както и подобряване нивата на износа на Великобритания към САЩ и развиващите се пазари. През юни 2013 година бяха обявени и нови съкращения на бюджетните ведомства в размер на 11,5 млрд лири за периода 2015-2016 година, които се очаква да понижат нивата на бюджетния дефицит.  Същевременно правителството определи 50 млрд лири за капиталови разходи за модернизиране на икономиката през 2015 година.  В периода 2015 – 2020 година ще стартира изграждане на нови инфраструктурни проекти в областта на пътния и железопътния транспорт, енергетиката, научно-развойната дейност и жилищното строителство, за чието финансиране са определени 100 млрд лири.  Очаква се предприетите мерки да стимулират възстановяването на растежа на британската икономика в дългосрочен план.  Природни ресурси 

Великобритания е третият по големина производител на газ и вторият най-голям производител на нефт в Европа и е на 19 място в света по производство на нефт и газ през 2012 година.  Нефтът и газът формират 73% от енергийния микс на Великобритания като 49% от ресурсите се добиват в страната.  Независимо, че страната е нетен вносител на енергийни ресурси и че добивът през 2012 година спада с 19% спрямо 2010 година, Великобритания разполага с газови и нефтени залежи, които до 2020 година биха били достатъчни да осигуряват половината от консумацията на страната.  Очаква се залежите от  нефт в Северно море да осигуряват производство в продължение на още 30-40 години.

 

Великобритания извършва проучвания за наличие на залежи на шистов газ.  По последни данни от м. юни 2013 година, Великобритания разполага със залежи от шистов газ от 37,6 трилиона кубически метра, което количество е достатъчно да покрие консумацията на газ на страната за период от 25 години.  

 

Традиционен производител на въглища в миналото, Великобритания вече е нетен вносител и произвежда 16,8 млн тона въглища или 17% от енергийния микс на страната.  Великобритания е втора по добив на олово и никел в ЕС.  Добиват се и инертни материали като през 2010 година тяхната стойност достига 2,6 млрд британски лири.

   Степен на развитие на отделните сектори

Великобритания е шестата по големина икономика в света през 2012 година.  Както е характерно и за други развити икономики, преобладава делът на услугите 77%. Някои от основните сектори, които формират този дял, са търговия, транспорт, хотели и ресторантьорство (18,9%), държавен сектор, здравеопазване и образование (20%); бизнес услуги (11%); финансови услуги и застраховане (9%) и недвижими имоти (9%). Великобритания все още е един от големите производители на стоки в света, но делът на производство е само 15,6%. Строителството заема 6,8% от БВП, а земеделието едва 0.6%.

 

Енергетика

 Енергийният сектор заема 3,9% от БВП, в него са заети 173 000 души. Първи стъпки за либерализиране на енергийния пазар във Великобритания са предприети през 1983 г., а приватизацията се провежда през периода 1990 – 1995 г. Великобритания развива ядрена енергетика от 1956 година с изграждането на първия ядрен реактор.  Във Великобритания работят 10 атомно-електрически централи с общо 19 реактора, които осигуряват 18% от електропроизводството в страната и 6% от производството на енергия.  В сектора са заети 44 000 служители.  Планира се до 2015 година да бъдат изведени от експлоатация всички съществуващи централи с изключение на една.  Предстои изграждане на допълнителни мощности от 16GW, в което ще бъдат инвестирани 40 млрд лири. Преносната мрежа на Великобритания е добре развита като дължината на газопроводите достига 289 000 км, а на електропроводите до 800 000 км.  Великобритания е поела ангажимент да намали вредните емисии с 80% до 2050 година.  Усилията на правителството са съсредоточени в развиване на добива от възобновяеми енергийни източници.  Най-голям дял заема енергията, добивана от вятър, с общ капаците от 17 GW.  През 2011 г. продажбите на вятърна енергия достигат до 14 млрд лири, а заетите в производството са 94 000.

 

Автомобилна индустрия Великобритания е един от световните лидери в автомобилната индустрия, а размерът на сектора достига до 10 млрд годишно. Произвеждат се над 1 млн автомобила и над 2 млн двигатели годишно.  Единадесет от най-големите световни производители са базирали производствата си във Великобритания, а продукцията заема 11% от британския износ като се реализира в над 100 страни. Великобритания е третият по големина пазар на автомобили в Европа с годишни продажби от над 2 млн нови превозни средства.  В сектора са заети около 775 хиляди души.  Заводите на „Toyota” и „Nissan” в Съндърланд и Дерби са двата завода с най-висока производителност в Европа.  Във Великобритания са разположени най-голям брой производства на спортни автомобили – „Aston Martin”, „Bentley”, „Jaguar”, „Lotus”, „McLaren”, „MG”, „Rolls-Royce” и „Morgan”.  Инвестициите в научни разработки и иновации достигат до 1,5 млрд лири годишно.

 

 Фармацевтична индустрия и биотехнологии 

Секторът е третият по-големина по принос към БВП с над 4 500 фирми с общ годишен оборот от 50 млрд лири, в които са заети 165 000 души.  Великобритания е сред водещите световни производители и износители на лекарства. Британското правителство отдава голямо значение на развитието на сектора и през 2012 г. отпуска бюджет от 310 млн лири в подкрепа на научно-развойната дейност, а инвестициите от частния сектор достигат до 5 млрд годишно.

 

Информационни технологии и креативни индустрии

 Секторът е добре развит като осигурява 8% от националната брутна добавена стойност. В сектора са заети 1,3 млн висококвалифицирани кадри, които работят в 100 000 на брой фирми. Размерът на пазара на софтуеърни продукти и услуги достига до 58 млрд лири годишно.  Великобритания привлича чуждестранни инвестиции в размер на 930 милиона лири годишно, с които се финансира научно-развойна и иновационна дейност в сектора.   

Секторът на креативните индустрии е един от най-добре развитите в света с дял в БВП от 6% и над 2,3 млн заети.  Във Великобритания съществуват най-много на брой фирми за производство на компютърни игри, чийто продажби достигат до 1,34 млрд лири годишно.  Във Великобритания 34% от населението използва смартфони, което прави страната един от най-големите потребители на мобилни приложения в Европа.

 Отбранителна индустрия 

Великобритания е вторият по размер износител след САЩ на производство от отбранителната индустрия и заема 20% от световния пазар .  През 2012 година износът достига до 8,8 млрд лири като отбелязва растеж от 62% спрямо 2011 година.  Основното производство е свързано със самолетостроенето, което е представено от световните гиганти „BAE Systems, Rolls-Royce” и Selex-Galileo.  Великобритания специализира в производството и поддръжката на  авиационни крила и двигатели.

 Източник: UK Trade and Investment  Финансови и бизнес услуги 

Секторът има изключително важна роля за британската икономика като в него са заети над 2 млн души. През 2013 година Лондон заема първо място в глобалната класация на финансовите центрове, извършена от GFCI.  Търговският излишък от износ на услуги в размер на 51 млрд долара през 2011 година надвишава два пъти нивата, постигнати от Люксембург и Швейцария.  Размерът на активите в банковия сектор е четвърти по големина в света, като броят на чуждестранните банки (251), регистрирани в Лондон, е най-големият в сравнение с другите финансови столици.  Лондон е центърът на частното и инвестиционно банкиране като половината от транзакциите в Европа се извършват в него. 37% от международната валутна търговия се извършва във Великобритания, следвана от САЩ, Япония и Сингапур.  Лондон е глобален център на търговията с ценни книжа и е водещ в областта на управлението на инвестиции.  Великобритания запазва и водещото си световно място като лидер на вторичния пазар на ценни книжа с 46% пазарен дял.

 

Застрахователното дело е най-големият сектор по размер в Европа и трети по размер в света.  Презастрахователния пазар на Великобритания заема 10% от световния пазар на презастраховки.

 

Великобритания заема 7% от световния пазар на юридически услуги като над 200 чуждестранни правни кантори са установили дейността си в страната.  Стойността на пазара на юридически услуги през 2010 г. възлиза на 23 млрд лири.  Лондон е водещ международен център за разрешаване на търговски спорове и постигане на извън съдебни споразумения.

 

Великобритания е най-големият доставчик и потребител на консултантски услуги.  През 2011 година стойността на пазара на консултантските услуги възлиза на 8,1 млрд лири, а в сектора са заети 370 000 души.  Великобритания е нетен износител на консултантски услуги.

 Източник: The City UK  Данъчна система 

Британското правителство си поставя за цел да превърне Великобритания в най-предпочитаната световна дестинация за привличане на чуждестранни инвестиции.  С тази цел корпоративният данък беше намален от 28%  през 2010 година на 23% през 2013 година като се очаква през 2015 година да достигне 20%.  Дивидентите не се облагат с данък.

 

С цел насърчаване на иновациите и развойната дейност, Великобритания въведе диференцирана ставка от 10% за приходите от продажба на интелектуална собственост и иновативни продукти, патентовани от британската „Агенция за интелектуална собственост” и „Европейската патентна служба”.  Широко навлиза и прилагането на данъчни облекчения за разходите, извършени за развойна дейност като процентът, признат за приспадане на разходи, варира от 130% за големите до 225% за малките и средни предприятия.

 

Предлагат се и данъчни облекчения за филмовата и видео индустрията под формата на данъчен кредит в размер на 25% от стойността на извършените разходи.

  Данък добавена стойност

Ставката на данъка е 20%.

Прилага се и т. нар „гербов налог“, който се налага върху сделки за прехвърляне на собственост – земя, недвижимо имущество и акции.

 

Данъчната година започва от 1 април и приключва на 31 март на следващата година.

  Правителствени програми за развитие на националната икономика 

През 2011 година британското правителство приема „План за развитие на растежа” , в който си поставя четири цели: създаване на най-благоприятна данъчна среда в страните от Г20; превръщане на Великобритания в най-привлекателна дестинация за инвестиции в Европа; насърчаване на търговията и инвестициите с цел постигане на по-балансирана икономика и създаване на добре квалифицирана и гъвкава работна сила.

 

Част от програмите за стимулиране на растежа включват:

 

·         Финансиране. През 2012 година „Bank of England стартира програмата „Финансиране за кредитиране”, чрез която се отпуска финансиране на търговските банки на преференциални лихви.  По този начин се осигурява достъпен и конкурентен финансов ресурс на британския бизнес за период от максимум четири години.  Предвижда се създаването на нова „Бизнес банка” с държавно финансиране от 1 млрд лири, която да подпомага развитието на малките и средни предприятия.  Основан е и гаранционен фонд, който да подпомага банките при отпускане на заеми за малки и средни предприятия като гарантира 75% от индивидуалните кредити.

 

·         Намаляване на дефицита.  От 2010 година досега дефицитът е намалял с една трета.  Изготвен е и „Национален инфраструктурен план”, който осигурява държавно финансиране за изграждане на инфраструктурни проекти и привличането на частен инвеститорски капитал.

 

·         Насърчаване на износа и инвестициите.  Предоставянето на държавни експортни кредитни гаранции и експортно застраховане през 2012 година достига 4,3 млрд лири.  Финансирането се отпуска както за малки, така и за средни и големи предприятия като най-голям дял от финансирането получава има самолетостроенето.  Предоставят се и кредити на чуждестранни фирми при закупуване на британски индустриални стоки.

 

·         Стимулиране на заетостта.  През 2011 година е създаден „Фонд за регионален растеж” с общ капитал от 2,6 млрд лири, чрез който до 2016 година се финансират капиталови инвестиции, научно-развойна дейност и обучение.  Срещу осигуряване на съфинансиране се предоставят грантове, заеми и гаранционни схеми.

 

·         Подобряване на железопътния транспорт.  Железопътният транспорт играе ключова роля за развитието на британската икономика.  Програмата предвижда модернизиране на железопътната инфраструктура, инвестиции в подвижен състав, електрифициране на жп линии и подобряване на пътническите и транспортни услуги.  За подобряване на железопътната инфраструктура са предвидени 9 млрд лири.  Предвижда се изграждане на нова високоскоростна отсечка, чието строителство ще стартира през 2017 година.

 

·         Подобряване ефективността на единния пазар.  Развитието на британската икономика е в пряка зависимост от развитието на единния пазар.  Великобритания се фокусира върху развитие на секторите с най-голям потенциал за растеж, сред които услугите, единния цифров пазар и енергетиката и стимулирането на бизнеса чрез премахване на регулаторното бреме.

 Правителствена политика по прилагането на нови технологии, развитие на научно-развойната дейност и практическото й приложение в страната.   

Постигане на икономически растеж, базиран на иновациите, е сред основните цели на британското правителство.

 Партньорствата между научните звена и бизнеса са много добре развити като в страната са изградени над 160 научно-технологични паркове.  Сред тях са водещи световни университетски центрове като  Cambridge, Oxford, UCL and Imperiall, които попадат в класацията за 20те най-добри университети в света. 

През 2007 година е създаден Стратегически технологичен съвет, чиято цел е да стимулира технологичните иновации в сектори с потенциал за постигане на бърз икономически растеж.  Насърчава се развитието на проекти в сферата на дигиталните технологии, възобновяеми енергийни източници, транспорт, космически технологии, автомобилна индустрия и биотехнологии.  Програмата се реализира чрез грантови схеми, съфинансиране, държавни поръчки, създаване на центрове за иновации, изграждане на мрежа от експерти за обмен на добри практики и възможност на малките и средни предприятия да получат достъп до развойна експертиза и оборудване както и да ползват „иновационни ваучери“ за научни разработки.

 

Предлагат се и данъчни облекчения както за големите корпорации, така и за малките и средни предприятия. Очакваният икономически ефект от данъчните облекчения, чийто обхват беше разширен през април 2013 година възлиза на 2,2 млрд лири за петгодишен период. Наскоро редуцираният данък върху проходите от патентовани разработки и продукти също ще спомогне за развитие на научната икономика във Великобритания.

 

През 2009 година се създава и „Британски иновационен инвестиционен фонд”.  До 2012 година фондът реализира инвестиции в размер на 2,2 млрд лири. Инвестициите са насочени главно към стартиращи и малки и средни предприятия от секторите дигитални технологии, медицински науки, зелени технологии и инженерни науки.  Размерът на отпусканото финансиране варира от 100 000 до 500 000 лири, а периодът на погасяване е до 3 години.

Съществува и „Иновационен фонд за висшето образование”, който има за цел да подпомага икономическия растеж чрез образователни програми и програми за обмен на добри научни практики.

През юни 2013 година правителството обяви стартирането на „Програма за информационна икономика”.  Великобритания заема седмо място в света по технологична готовност да използва развитието на информационните технологии за постигане на икономически растеж (по данни на „World Economic Forum 2012 Global Competitiveness Rankings).  Програмата има за цел да стимулира създаването на ИТ клъстери, достъпа до финансиране за инвестиции в ИТ разработки, разширяване на платформата за извършване на електронни обществени поръчки, насърчаване експортния потенциал на сектора кибер сигурност, предоставяне на съдействие за малки и средни предприятия он-лайн, създаване на он-лайн базирана икономика и стимулиране на научните разработки в сектора на информационните технологии.

 Перспективни инфраструктурни проекти През юни 2013 година правителството на Великобритания обяви планове за  инвестиции в изграждането на нови инфраструктурни проекти през периода 2015-2020 година в размер на 100 млрд лири. Част от обявените проекти са представени в таблицата:Инфраструктурни проекти Великобритания 2015 – 2020 година
СекторПроектРазмер на инвестициите в британски лири
Пътно строителствоИзграждане на 3 магистрали: A303 в югозападна Англия, A27 по южното крайбрежие и A1 в Северна Англия28 млрд
 Поддръжка и модернизация на съществуваща пътна инфраструктура10 млрд
ЖП транспортСтроителство на високоскоростна отсечка от Лондон до Северна Англия42,6 млрд
 Подновяване на подвижния състав7,5 млрд
 Поддръжка и модернизация на съществуваща жп инфраструктура9 млрд
Социално жилищно строителствоПодпомагане на частния сектор за изграждане на 165 000 нови жилища3,3 млрд
УчилищаИзграждане и разширяване на  училища21 млрд
Възобновяеми енергийни източнициУвеличаване на капитала на „Зелена инвестиционна банка”800 млн
 Иновации в енергетиката75 млн
Атомно електрическа централаПредоставяне на гаранция за изграждане на нова атомна електрическа централа в Съмърсет. 
Широколентов интернет достъпРазширяване на съществуващата мрежа с цел през 2017 година 95% от Великобритания да има достъп до супербърз интернет250 млн
Дигитални услугиПодобряване и въвеждане на дигитални услуги в митническата и съдебната система и Националната здравна каса620 млн
Източник: HM Treasury  
  1. Привлечени преки чуждестранни инвестиции и местни инвестиции в чужбина
 

И през 2012 година Великобритания остава водеща дестинация за чуждестранните инвеститори в световен и в европейски мащаб.  Великобритания е четвърта страна в света по размер на привлечените преки чуждестранни инвестиции след Китай, САЩ и Бразилия. В Европа Великобритания запазва лидерското си място, следвана от Германия, Франция и Испания.  Почти половината от чуждестранните инвестициите през 2012 година са привлечени от Лондон, следван от Шотландия и Югоизточна Англия.  Размерът на преките чуждестранни инвестиции през 2012 година е 62,351 млрд долара и отбелязва сериозно нарастване от 22% спрямо 2011 година (по данни на „UNCTAD”).

 

Привлечени преки чуждестранни инвестиции

ДържаваПроектиОтворени работни позиции
САЩ33637 525
Италия

98

1 673

Китай

92

2 116

Япония

88

7 818

Индия

81

5 454

Германия

66

4 994

Франция

65

12 038

Канада

59

1 342

Швейцария

54

2 970

Австралия

51

1 500

Испания

48

2 476

Холандия

36

5 829

Останалата част от ЕС

158

11 958

Други

174

14 996

Всичко1 406112 656
Източник: UK Trade and Investment 

Секторното разпределение на чуждестранните инвестиции във Великобритания е както следва:

 

Услуги 71%, сред които водещи са финансовите услуги с дял от 35%, търговия на едро и дребно 19%, информационни и телекомуникационни технологии и услуги 16%.  Производственият сектор заема дял от 19% като производството на храни е водещо с 29%, следвано от петрол и петролни продукти с 22% и други производства с 21%.  Добивът на природни ресурси възлиза на 10%.

 Размерът на преките местни инвестиции в чужбина през 2102 година достига 71,8 млрд долара (по данни на „UNCTAD”), което я подрежда на 4 място в света по размер на извършени преки инвестиции в чужбина след САЩ, Япония и Белгия.  Най-големите по размер британските инвестиции са насочени към САЩ, Холандия, Люксембург, Франция и Република Ирландия. 

Водещите сектори за британските инвестиции в чужбина съответстват на секторното разпределение на БВП.  С най-голям дял е сектора на услугите (56%), от които: финансови услуги 48%; информационни и телекомуникационни технологии и услуги 25% и други услуги 8%.   Следва добивната индустрия с 22% от инвестициите, сред които водещ е добивът на нефт и газ.  Производствения сектор заема 21% от инвестициите, сред които петрол и петролни продукти 45%, храни 29% и други 15%. 

 

В Европа британските инвестиции традиционно се реализират в секторите търговия на дребно, финансови услуги, сектора на комуналните услуги и управлението на отпадъците.

 По-значителни местни инвестиции в България Преки инвестиции на Великобритания в България (в млн. евро) - 2000- 2012 г. 
Страна2000200120022003200420052006200720082009201020112012
Великобри-тания-4.823.50.786.551.3343.4820.4833.6637.4251.1-257.9-289.6-45.0
Източник: БНБ  

През 2013 Великобритания остава на водещото четвърто място сред чуждестранните инвеститори в България с общ размер на инвестициите от 2,3 млрд евро. Основните отрасли, в които са съсредоточени британските инвестиции са: добив на газ, недвижимо имущество, строителство, туризъм, търговия и финансови услуги като се реализират сериозни по размера си инвестиции и в производствена дейност.

 

Сред 100-те най-големи фирми с участие на чуждестранни инвеститори в България са дружествата: „Петроселтик” – добив на природен газ (Petroceltic), „Кармако холдинг” АД - управление на холдингови компании (Karbo Ltd), „Уилям Хюз България” ООД - метални изделия, конструкции и профили (William Hughes),  ESAB” – заваряване и термично рязане (ESAB), Шел България ЕАД - търговия на дребно с автомобилни горива и смазочни материали (Shell), Домейн Бойар АД – производство на вина от грозде (Boyar International), „Куестърс Груп” (Questers Group) – аутсорсинг на услуги за управление на персонал, „Глаксо Смитклайн” (Glaxo SmithKline) – фармацевтика, „60K” (60K) – център за аутсорсинг на бизнес услуги, „Оргахим” (Orgachim”) - бои, лакове, продукти за строителството, „УИГ” –(WYG) – консултантски услуги, „Сортис” (Sortis) – недвижими имоти, „Импириъл Табако България” ЕООД - Търговия на едро с тютюневи изделия (Imperial Tobacco Group Plc) са с участие на инвеститори от Великобритания. (по данни на „БАИ”).

 През последната година успешно се разработват проекти за аутсорсинг на бизнес процеси и информационно-технологични услуги от британски фирми към България.  Размерът на сектора аутсорсинг на бизнес услуги във Великобритания се оценява на 113 млрд лири като произвежда 8,5% от добавената стойност на икономиката и осигурява заетост на 10% от работната сила в страната.  Очаква се секторът да отбележи ръст от 7,3% през 2013 година.  Във Великобритания са базирани над 5 000 кол-центрове, в които са заети над 1 млн души. Британските инвеститори са привлечени от благоприятния данъчен режим, конкурентите оперативни разходи и добре развитата телекомуникационна и интернет инфраструктура.  От съществена важност за избора на България като инвестиционна дестинация е наличието на висококвалифицирани кадри в тези сектор както и доброто ниво и разнообразието на езиковите умения. Влияние върху положителните инвестиционни решения оказват и стимулиращите мерки по Закона за насърчаване на инвестициите. Британските фирми проявяват сериозен интерес към партньорства с български фирми в областта на изграждане и управление на проекти в областта на енергетиката, енергийната ефективност и ВиК услугите. Ефективността на тези инвестиции се измерва не само с подобряване параметрите на платежния баланс на страната и повишаване на заетостта, но и с развитие на производителността, управленските умения и трансфера на технологии. 
  1. Външна търговия
 

Великобритания заема 6то място в света по размер на вноса на стоки и 5то място по размер на внос на услуги.  Страната е втора в света по износ на услуги и 10та по износ на стоки (по данни на „World Trade Organisation).

 

През 2012 година дефицитът по текущата сметка на Великобритания нараства до 3.7% от БВП спрямо 1.3% от БВП през 2011 година и достига до 57,7 млрд британски лири.  Влошаването на дефицита се дължи основно на намаляването на излишъка от износа на услуги с около 9%.  Износът от Великобритания през 2012 година намалява с 1% спрямо 2011 година и достига до 488 млрд лири.  Наблюдава се спад на износа за Европейския съюз с 5% и нарастване на износа за други страни с 6,5%. Тази промяна показва преориентиране на Великобритания към нови търговски дестинации с по-висок растеж и потребление.     

 

Основните страни, в които се реализира експорта на Великобритания, са страните от ЕС с дял от 47,5%, като 42% от тях е насочен към ЕС17 водени от Германия, Холандия, Франция, Ирландия и Белгия.  САЩ остава основен за британските стоки и услуги извън ЕС с дял от общия износ от 16%.

 

Най-голям дял в износа на Великобритания заемат петролните продукти (5,8%), следвани от фармацевтични продукти (3,9%), транспортни средства (3,9%), двигатели (1,8%), скъпоценни камъни (1,5%), масла (1,3%) и шотландско уиски (1,1%).

 

В дългосрочен план се очертава ЕС да запази водеща позиция в износа на Великобритания, но очакванията за растеж са свързани с повишаване на износа за Китай, Индия и Бразилия.  Основните сектори, които ще бележат този растеж, са машиностроенето и производството на транспортно оборудване както и фармацевтичната и химическата индустрия.  Очаква се да нарасне и износът за Турция, където предвид засилващата се индустриализация на икономиката, водещи сектори за износа ще бъдат секторите машиностроене и лабораторно оборудване.

 

Вносът във Великобритания нараства с 2% през 2012 година спрямо 2011 година и достига до 524 млрд лири.  51% от вноса се генерира от страните от ЕС И 49% от останалите страни.  Водещи страни вноса на Великобритания са Германия (11%), САЩ (9,4%), Франция (6,4%) и Китай (6,3%).

 

Най-голям дял във вноса на Великобритания заемат петролните продукти (7,1%), транспортните средства (2,6%), медикаментите (2,1%), телекомуникационни устройства (1,4%) и природен газ (1,0%).

 

В дългосрочен план ще нараства делът на вноса от Китай и Индия, базиран основно на производството на текстил и облекло.  Очаква се да се повишава вносът на информационно и телекомуникационно оборудване, транспортното оборудване и стоки от дървопреработващата индустрия.

 
  1. Развитие на търговско-икономическите отношения с България
  ДВУСТРАНЕН СТОКООБМЕН Стокообмен между България и Великобритания (в млн. евро)  
ГОДИНАИЗНОСВНОССАЛДОСТОКООБМЕН
2000124.9150.9-26.0275.8
2001151.1202.3-51.2353.4
2002176.4219.8-43.4396.2
2003168.9239.5-70.6408.4
2004197.8282.1-84.3479.9
2005208.3335.3-127.0543.6
2006309.2351.7-42.5660.9
2007337.0359.8-22.8696.9
2008319.1337.4-18.3656.6
2009229.8230.4-0.6460.2
2010302.98303.3-0.32606.3
2011370.4364.55.9734.9
2012398365.232.8763.2
      Източник: Министерство на икономиката и енергетиката Данните за 2012 г., съпоставени с тези за 2011 г., показват:Ръст при износа:                       7,5%Увеличаване на вноса:               0,2%Нарастване на стокообмена:       3,9%

Великобритания е на 13-то място в нашия износ за периода и на 17-то място в нашия внос.

 

От 2011 г. салдото е положително за първи път в сравнение с предходните 11 години като тенденцията се запазва през 2012 година и първите 4 месеца на 2013 година.

 

През последните години най-голям дял в износа за Великобритания заемат продукти на текстилната промишленост – дамски и мъжки костюми, ризи, блузи, прежди, фланели, пуловери и др.  Повишава се износът и на някои категории козметични и хранителни продукти и метали.

 Все още предстои развитие за достигане на пълния потенциал на двустранните търговски отношения. Великобритания се очертава като перспективен пазар на българските текстилни изделия, готови облекла и козметични продукти. Налице е интерес за внос във Великобритания на стоки на хранително-вкусовата промишленост и по-специално зърнени храни, вина и биологично чисти продукти.  Съществува реална възможност за разширяване на пазарния дял на български мебели, галантерийни изделия, машини и опаковки. 

Размерът на пазара на облекла във Великобритания, дамски, мъжки и детски, бележи ръст от 3% през 2011 година и възлиза на 43 милиарда британски лири.  Очаква се размерът на пазара да нараства като през 2016 година ще достигне до 51 млрд британски лири.  Водещи са дамските облекла, следвани от мъжките и детските.  Основните дистрибуторски канали се реализират чрез веригите за облекла като „Мarks and Spencer”, „Debenhams”, „John Lewis”, „Next” и други.  През последните години голяма популярност добиват продажбите по интернет, като например един от водещите дистрибутори „Аsos” увеличава пазарния си дял от 42 млн лири през 2007 година до 481 млн лири през 2012 година.  През 2011 година размерът на он-лайн продажбите на облекла във Великобритания достига до 10% от пазарния дял, като бележи ръст от 153.2% спрямо предходните 5 години.  Основни конкуренти на България са производителите от Китай.  През последната година се наблюдава засилен внос от Индия, Бангладеш, Шри Ланка и Румъния за сметка на намаляващия дял на вноса от Китай поради нарастващите производствени разходи.  На тази база българските производители биха могли успешно да разширяват пазарните позиции във Великобритания.

 

Прегледът на пазара на мебели във Великобритания показва значителен спад на продажбите на мебели през последните три години.  През 2011 година вносът на мебели във Великобритания достига до 4,3 милиарда лири като бележи спад спрямо 2010 година от 0,2 милиарда лири.  Основните вносители са от Китай, Италия и Германия.  По последни данни на „Асоциацията за развойна дейност в мебелната индустрия” броят на производителите на мебели във Великобритания намалява през последните три години с 4% до 5950 фирми през 2011 година.  Тази тенденция благоприятства износа на българските фирми от сектор мебелна промишленост. 

 

Великобритания е нетен вносител на вино и независимо от изпитваните през миналото десетилетие трудности от родните производители при износа на вино, българското вино е ценено от британския потребител.  Годишният размер на продажбите на вино във Великобритания възлиза на 10,4 млрд лири през 2011 година%.  Годишната консумация на човек на вино е приблизително 27,9 литра, на бира – 106,4 литра и на спиртни напитки – 2,2 литра.  Най-голям дял във вноса на вино във Великобритания заема Австралия следвана от Италия, Франция,, САЩ, Испания, Чили и Южна Африка.  Най-голям е пазарният дял на предлаганото бяло вино – 45%, червеното вино – 43% и розето - 12%. 

 За разширяване на пазарните позиции е необходимо да продължат усилията в посока подобряване на промоционалната и маркетинговата дейност.  Успешен пример в това отношение беше подновяването на ежегодното участие на България в международното изложение за вино „International Wine Fair” в Лондон на съвместен щанд с Италия и Гърция в изпълнение на програма на ЕК за промоция на вина със защитени марки от Южна Европа. Други приоритетни области за реализиране на български износ включват електроника, електротехника и машиностроене. Водещи стоки в нашия износ за 2012 г. в млн. евро: 
Код MTОписаниеEUR'000%
 Общ износ през: 01-12/2012 г.20 793 061.27100.00
 в т.ч. Великобритания397 999.141.91
8409Части, изключително  или главно предназначени за двигателите от NN 8407 или 8408:18 863.174.74
6204Костюми, ансамбли, сака, рокли, поли, поли-панталони, панталони, панталони  с презрамки, панталони до под коляното, за жени или момичета:18 827.404.73
7407Пръти и профили от мед:16 325.634.10
6908Плочки и плочи за настилане или облицоване, от керамика, лакирани или емайлирани; кубчета, парчета и подобни артикули за  мозайки,  15 460.033.88
3307Препарати, които се използват преди, по време или след бръснене, дезодоранти  за  тяло, препарати  за баня, депилатоари и други продукти;13 338.193.35
9930Корабно и самолетно снабдяване 1 (SL)12 636.013.17
1206Семена от слънчоглед, дори натрошени11 648.172.93
1905Хлебарски, тестени  сладкарски или бисквитни продукти:9 425.692.37
3004Медикаменти (с изключение на продуктите от NN 3002,  3005 или  3006), 9 338.802.35
6910Кухненски  мивки, други мивки, стойки за мивки, вани, бидета, клозетни чинии, казанчета за тоалетни, писоари и подобни 8 707.002.19
7010Дамаджани, бутилки, флакони, буркани, бурканчета, тубички, ампули и други съдове за транспорт  или амбалаж от стъкло7 988.102.01
Източник: Министерство на икономиката и енергетиката  Водещи стоки в нашия внос за 2012 г. в млн. евро: 
КодMTОписаниеEUR'000%
 Общ внос през: 01-12/2012 г.25 484 018.77100.00
 в т.ч. Великобритания365 246.871.43
3004Медикаменти (с изключение на продуктите от NN 3002,  3005 или  3006), 37 506.0810.27
2208Етилов алкохол, неденатуриран, с алкохолно съдържание по обем под 80 % vol; ракии, ликьори и други спиртни напитки:12 925.263.54
1701Захар от захарна тръстика или от цвекло и химически чиста захароза12 728.553.48
2916Ненаситени ациклени монокарбоксилни киселини и циклени  монокарбоксилни киселини, техните анхидриди, халогениди, 9 037.932.47
8703Пътнически  автомобили и други автомобилни превозни  средства, предназначени за транспорт  на хора (различни  от  тези  от  N 8702)8 635.692.36
8701Трактори (с изключение на карите-влекачи от   N 8709):8 577.292.35
5502Кабели от изкуствени нишки5 728.951.57
8708Части и принадлежности за автомобилни  превозни  средства от NN 8701 до 8705:5 574.821.53
3207Готови пигменти, готови препарати за матиране и оцветяване, остъкляващи смеси, глазури, течни лустра и подобни препарати 5 342.261.46
8517Електрически апарати за жична телефония или телеграфия, 5 324.161.46
Източник: Министерство на икономиката и енергетиката 
  1. Правно-нормативна база и полезни бизнес контакти
 

·  Спогодба между правителствата на Република България и Обединено Кралство Великобритания и Северна Ирландия за развитие на икономическо, промишлено и научно-техническо сътрудничество, подписана на 14.05.1974 г., влиза в сила в деня на подписването.

·  Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане, подписана на 17.09.1987 г., влиза в сила в деня на подписването; не противоречи на европейското законодателство. Предстои обсъждане за денонсиране на спогодбата.

·  Спогодба за взаимна защита и насърчаване на инвестициите, подписана на 11.12.1995 г. в Лондон. Размяната на ратификационните документи стана по време на посещението на Сър Мартин Ланг, председател на Борда по външна търговия на Великобритания, на 24.06.1997 г.

 Официални електронни страници, в които може да се намери информация за aмитнически и данъчен режим на страната, основните местни закони, регламентиращи външноикономическата и стопанска дейност   
ИнституцияНаименование на български езикУебстраница
 Her Majesty’s Revenue and Customs Агенция приходи и митници www.hmrc.gov.uk
UK Trade and Investment Агенция за търговия и инвестицииwww.ukti.gov.uk 
Department for Business, Innovation and Skills Министерство на предприемачеството, иновациите и професионалните уменияwww.gov.uk/government/organisations/department-for-business-innovation-skills
Food Standards AgencyАгенция за стандарт на хранитеwww.food.gov.uk
Office for National StatisticsНационална статистическа службаwww.ons.gov.uk
Intellectual property officeАгенция за интелектуална собственостwww.ipo.gov.uk
Scottish Development InternationalАгенция за търговия и  инвестиции на Шотландияwww.sdi.co.uk
Invest Northern IrelandАгенция за предприемачество и инвестиции на Северна Ирландияwww.investni.com
Business WalesАгенция за развитие на бизнеса на Уелсbusiness.wales.gov.uk
    Водещи местни търговско-промишлени палати, стопански камари и браншови организации  
ОрганизацияНаименование на български езикУебстраница
London Chamber of Commerce and IndustryЛондонска търговско-индустриална  камараwww.londonchamber.co.uk 
British-Bulgarian Chamber of Commerce Британско-българска търговска камараwww.bbcc.bg 
Council of British Chambers of Commerce in EuropeСъвет на британските търговски камари в Европаwww.cobcoe.eu 
Confederation of British IndustriesКонфедерация на британската индустрияwww.cbi.org.uk 
British Chambers of CommerceАсоциация на британските търговски камариwww.britishchambers.org.uk
Еdinburgh Chamber of CommerceТърговска камара на Единбургwww.edinburghchamber.co.uk 
The City UKАсоциация на финансовите и професионалните услугиwww.thecityuk.com
   Координати на българската дипломатическа мисия (СТИВ) и почетни консулства в страната