Българско училище към посолството на Република България в Лондон

Българско школо "Васил Левски", Баркинг, Лондон

Българско училище "Розова долина", Тотнъм, Лондон

Българско училище "Св. Климент Охридски", Годалминг, Съри

Българска школа за Медуей и Кент в град Рочестър

Училище Боянъ Мага – Лондон

Новини от българските училища

Българско училище към посолството на Република България
в Лондон

www.bgshkolo.co.uk 

Българско училище "Св. Климент Охридски", Годалминг, Съри

Българско училище ,,Св. Климент Охридски’’град Годалминг, Великобритания

Broadwater Park Community Centre

Summers RoadFarncombeGodalming

SurreyGU7  3BH   

На 04.11.2010 година в град Годалминг, графство Съри врати за своите първи ученици отвори ново българско училище.Целта на училището е да обучава български деца и деца от смесени бракове с българско самосъзнание на роден език, четене, писане. Утвърждаването на българската култура, изучаването на родната история и традиции са неотменна част от учебно-възпитателният процес на учениците ни.Учебните занимания се провеждат в събота по програма отговаряща на изискванията на Министерството на образованието и науката на Република България . Програмата за обучение включва часове по Български език и литература и Роден край. Като извън класни форми на обучение през настоящата учебна година учениците ни имат възмозност да  се включат в клуб ‘’Аз съм българче’’ , арт клас и фолколорен състав. Разполагаме с учебници, учебни тетрадки и помагала удобрени от МОМН.За учебната 2011/12 година в училището се обучават деца от предучилищна група, първи и втори клас. Процеса на обучение е организиран в четири учебни часа със съответните междучасия. Преподавател в училището е госпожа Цветелина Златева. Госопжа Златева притежава образователно-квалификационна степен Магистър по специалност ‘’Предучилищна и начална училищна педагогика’’ а също така образователно-квалификационна степен Бакалавър по специалност ‘’Социална педагогика’’.Издръжката на  училището  се осъщетвява чрез финансиране от Националната програма ‘’Роден език и култура зад граница’’, както и от таксите за обучение заплащани от родителите на учениците.Училището е пълноправен член на Асоциацията на българските училища в чужбина.

 Програма:

Събота

Предучилищна група: 10.00 до 12.00 часа

1 клас:                           13.10 до 15.45 часа

2/ Диляна Александрова – Финансов дирекрор:Тел:01252721585;Мобилен: 07799768768;E-mail: This email address is being protected from spam bots, you need Javascript enabled to view it  

Адрес за кореспонденция:Mr. Petar Minchev, 9 Oakley House, Long Gore, Godalming, SurreyGU7  3TJ

Българска школа за Медуей и Кент в град Рочестър

The Thomas Aveling School

Arethusa Road

Rochester

Kent ME1 2UW

----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

 Обобщени въпроси по Постановление No. 334 на Министерския съвет от 8-ми декември 2011 г., зададени от посолството на Р България в Лондон на МОМН и техните отговори

Въпроси, свързани с действието на програмата „Роден език и култура зад граница”:
• Ще продължи ли да действа програмата?
• За какъв период?
• Очакват ли се промени по нея?
• Кога училищата ще бъдат информирани за средствата, които държавата ще отпусне по тази програма?
• Коя структура в България признава квалификацията на учителите, за да са валидни удостоверенията, издавани от училищата в чужбина и подписвани от посланика в съответната приемаща страна?
Отговори:
1. Програмата „Роден език и култура зад граница” ще действа и през учебната 2012/2013 година. Програмата се приема с решение на Министерския съвет, след което се публикува на сайта на МОМН – в линк „За българите зад граница” и в линк „Програми и проекти”.
2. За да заеме дадено лице длъжността учител, то следва да отговаря на изискванията на Инструкция № 2 от 29 юли 1994 г. за заемане на длъжността „учител” или „възпитател” съобразно придобитото образование, професионална квалификация и правоспособност. Към тази инструкция има приложение, от което е видно каква специалност трябва да е завършило дадено лице и каква квалификация следва да е придобило, за да има право да заеме длъжността „учител”.

НЯКОЛКО ДУМИ ЗА ДНИТЕ ПРЕДИ КОЛЕДА И НОВАТА 2012    ГОДИНА В ЛОНДОН, ВЕЛИКОБРИТАНИЯ

Само няколко дни остават до идването на Новата 2012-та! Изпращаме Старата и поглеждаме с надежда кън Новата година. Тайно се надяваме, че ще ни стигнат добрини, но си знаем, че ще има и неща за преодоляване. 

Преди Коледа в Лондон имаше доста традиционни и нетрадиционни събития, за които ми се иска да спомена.
Първата благотворителна акция бе отново подхваната от директорката на двете български школа („В. Левски” в Баркинг и „Розова долина” в Тотнъм) на г-жа Милена Везенкова. По нейна инициатива за пореден път повеч ето български училища в Лондон се включиха в благотворителна акция за набиране на топли дрехи за домовете за деца без родители и за домовете за възрастни в България. 

Българското училище към Посолството на България всяка година организира набиране на средства за „Карин дом” във Варна, където се рехабилитират деца със специални нужди. Връзката ни с този дом е много силна, защото той съществува благодарение на нашия обичан г-н Иван Станчов, съхранил нашето училище през 1991 година (красив портрет на този благородник, озаглавен „Аз съм българин и вървя с народа си”, може да видите на линка http://www.skat.bg/products.php?type=10&genre=4814&page=0).
Учениците ни нарисуваха коледни картички, които продадохме на традиционния благотворителен бал в Българското посолство, оганизиран от посланик Кючуков с участието на баронеса Роулинг, със съдействието на „Приятелите на България” и българския Сити клуб в Лондон. 

Тази година различното бе, че се реши специалните домакини да са облечени в народни носии, да приготвят традиционни коледни деликатеси и да почерпят близо 200-та присъстващи гости, дошли, за да наберат средства за домовете за деца без родителска грижа в България. Сред „готвачите” в народни носии бяха посланик Любомир Кючуков, Джон Брисби – председател на „Приятелите на България”, Кирил Сакскобургготски – председател на българския Сити клуб в Лондон, г-жа Мартина Хаджар – ковчежник на Сити клуба, директорките на българските училища в Лондон – г-жа Везенкова и г-жа Мечева и още доста други, които подпомогнаха прекарването на гостите в благотворителната вечер да е апетитно и шаренко. Голямата българска лекоатлетка Стефка Костадинова дари свои маратонки с автограф, които бяха продадени на търг с благотворителна цел. Доброволци от Българското студенстко общество спомогнаха да се разиграе томбола за набиране на дарения.
Освен средствата, които събрахме на този бал за Карин дом, допълнително в нашето училище продадохме календари и коледни картички, изработени от децата, които се рехабилитират във Варна. Учениците и родителите с удоволствие за пореден път дариха суми, които постъпиха в банковата сметка на „Приятелите на Карин дом”.
Тази година вместо традиционно коледно тържество за нашите над 260 ученици в училището ни, което по принцип провеждаме в салоните на посолството, получихме по-различен прекрасен подарък. Откакто наскоро се откри Българският културен институт в Лондон, животът ни стана изкючително разнообразен, благодарение на сериозните усилия на неговия директор - г-жа Светла Дионисиева. Гостува ни Столичният куклен театър. В три поредни представления децата и родителите не само от нашето училище, а всички българи и англичани, които желаеха, посетиха пиесата „Златка златното момиче”. Емоциите, породени от спектакъла, бяха изкючителни. Дай Боже по-често да имаме подобни преживявания – незабравимо е.
В последствие в училище във всеки клас си имахме индивидуални коледни празници.
Най-малките в група „Азбукарче” с помощта на преподавателката си г-жа Невяна Анастасова, нейната помощничка г-ца Катя Първанова и разбира се с участието на майките си направиха коледно угощение. Дядо Коледа дойде, за да види какво децата са научили от началото на учебната година до сега (а то хич не е малко). Малчугани и родители направиха прекрасни коледни картички. Блестящият прашец, с който ги украсиха, после часове „пърхаше” по чиновете, по пода, във  въздуха и придаваше новогодишен бласък на класната ни стая.  
С учениците от 1 до 8 клас също си се почерпихме, гледахме филм за коледните обичаи в България, снимахме се край елхата и се сурвакахме, учихме даже право хоро.
В часовете по история на г-жа Лдия Гюнелиева децата от 3 до 6 клас възстановиха обичая „Хамкане”, поиграха различни коледни игри.
Много, много весело бе и в гимназията ни, където г-жа Здравка Момчева организира учениците от 9 до 12 клас да се включат в изготвянето на богата  коледна трапеза – от сърмичките и баниците до сладките лакомства, децата приготвиха всичко сами и си похапнаха както си се полага на празник. А и искрените раздумки на най-големите ни ученици с тяхната обична и близка до сърцето им учителка, бяха не по-малко сладки. През годината в часовете времето за искреност невинаги е достатъчно, но на празник миговете са най-вече за това, Защото в нашето училище сме приятели и освен че се учим на Българско, учим се на взаимност, обич и уважение. В оценките на знанията в Българските училища в чужбина влиза и важната оценка, която децата поставят на нас, преподавателите, като учители на стойностните неща в живота извън Родината.
Училищата зад граница са светилища, съградени с много любов и възторженост, светлици и продължители на България и Българщината.
Затова – Честита Коледа, приятели по цял свят и нека Новата 2012-та бъде още по-по-най!
Ваша
Снежина Мечева
директор на Българското училище към Посолството в Лондон
говорител на АБУЧ

                            1 НОЕМВРИ – ДЕН НА БУДИТЕЛИТЕ

1 НОЕМВРИ – Ден на изконните будители - тези, за които говорим на децата в училище, за да не пресъхва коренът ни български. Но и ден на съвременните будители – тези, които се грижат за езика и културата на народа ни. Сред тях са и българските учители.
Затова, в навечерието на този голям за Духа на България празник, се обръщам към своите колеги от училищата ни по цял свят с признание и благодарност за всичко извървяно, изстрадано и постигнато през годините в името на Българския ученик, този , който ще ни наследи и продължи и в когото вярваме. 

Нормално е в такива дни да се прави равносметка и още в началото искам да кажа, че в последните години за Българското училище в чужбина равносметката  е положителна. Така се нуждаем от оптимизъм в тези глобално трудни години за света. Нашите училища в чужбина са печеливша кауза – за всички. Най-вече за Българското.
Далеч останаха онези десетилетия, когато правителствата едно след друго ни игнорираха. Помним началото – все сами, а някои журналисти правилно казваха: „училища въпреки държавата”. Вечно в спор за необходимостта да се окрилят децата в чужбина, вечно с едно мудно нежелание това да се проумее.
Нещо трябваше да се промени. И го направихме – ние, дългогодишните преподаватели по роден език зад граница. Не се познавахме помежду си, но имахме едни и същи проблеми за разрешаване.
Първи ни сбра на едно Държавната агенция за българите в чужбина в 2005 година. Учителите от различни континенти - видяхме се и се обикнахме, бяхме еднакви в гнева и в посветеността си. Гнева към игнориращите ни и в посветеността към децата, нашето бъдеще. Повярвахме, че тази среща с нещо ще промени нещата. Искахме да сме част от образователната система на България. Изчакахме още две години – нищо. Само приказки, обещания и празни надежди.
Тогава, в 2007 година  създадохме Асоциацията на българските училища в чужбина, защото трябваше ние да си свършим цялата работа – бяхме научени вече да отстояваме и преодоляваме. И нещата взеха да се задвижват.
Пръв отвори за нас вратите на образователното министерство зам.-министър Кирчо Атанасов. Започнахме диалог с него, въпреки пълната незаинтересованост на тогавашния министър Даниел Вълчев.
Бяхме много активни, от цял свят учители и директори работехме като едно – и тогава, и сега: безплатно, ентусиазирано, неотстъпно. Трябваше ни висока трибуна. Помогна ни журналистката г-жа Велислава Дърева, която ни срещна с  г-н Георги Пирински – председател на 40-тото Народно събрание. Той отвори вратите на Парламента  за нашата първа конференция през юли 2008 г., която се превърна в алтернативна на последвалата Кръгла маса на Министерство на образованието на следващия ден. Без преувеличение – нашата конференция бе успешната.
Принудихме държавата да промени отношението си (а може би политиците най-сетне видяха, че българите в чужбина се превръщат в количествена и качествена сила и не може повече да се игнорират). Въведе се програмата Роден език и култура зад граница (РЕК). До този момент само 3 държавни училища получаваха финансиране, независимо, че броят на учениците в тях се равняваше на броя в едно от нашите най-големи училища, а бюджетът им десетилетия надхвърляше милион.
За първи път на проектна основа можаха да получат финансиране и нашите недържавни светилища. 52 образователни звена зад граница получиха подкрепа в размер на 3 000 000 лева.
От този момент дейността ни се постави на друга основа. Дойде и нов министър на образованието – г-жа  Йорданка Фандъкова. Учител, директор, професионалист – човек, способен на диалог. Заговорихме на един език, повярвахме, започнахме да гледаме в една посока. Промененото отношение на държавата позволи да започне масово откриване на нови български училища по целия свят. Обяснимо е, ако има подкрепа – резултатите не закъсняват. За втората година от съществуването на програмата РЕК кандидатстващите за съфинансиране бяха над 100. Парите обаче намаляха. Малко парадоксално – държавата искаше от нас да обемем колкото се може повече ученици и да  разширим дейността си, а съфинансирането се свиваше. Но ние сме научени на всичко – оцелявали сме и без лев помощ от правителството, така че всяка подкрепа има важно значение. И сме благодарни. Въпросът е, че ако в класните ни стаи идват вече стотици и хиляди, доброто обучение изисква инвестиция. Инвестиция в бъдещето.
Онова, което за нас бе започнало в положителна насока при г-жа Фандъкова  – с идването на г-н Сергей Игнатов като министър в Министерство на образованието, младежта и науката (МОМН) беляза още по-голям напредък. Разбира се това се дължеше на факта, че работихме неуморно, безотказно и постигахме видни резултати. Броят на училищата нарастваше, децата, обхванати в процеса на обучение по роден език се увеличаваха, връзката между училищата по целия свят стана по-здрава, по-можеща, по-влиятелна.
Дори само да изредя проявите на АБУЧ в последните 2-3 години, ще стане видно колко много е свършено.
Първа конференция на АБУЧ – в Парламента с патрон председателя на 40-тото Народно събрание г-н Георги Пирински – юли, 2008 г.
Втора конференция на АБУЧ в Националния исторически музей в присъствието на министър Йорданка Фандъкова и на министъра без портфейл за българите в чужбина г-н Божидар Димитров – юли, 2009 г.
Трета конференция на АБУЧ в Софийския университет „Климент Огридски” в присъствието на министър Сергей Игнатов – юли 2010 г.
Дойде момент АБУЧ да прескочи границите на България и да започне провеждането на конференции извън родината. Първа в тази инициатива бе г-жа Петя Цанева – президент на асоциация „Балкан” в Мадрид, Испания, към която има 7 български училища. През ноември 2010 г. в Мадрид се състоя със съдействието на АБУЧ, Българското посолство в Мадрид и с участието на председателя на ДАБЧ г-н Росен Иванов – Първа среща на българските училища в Испания (тогава 23 на брой, а днес вече повече от 30). Гостуват представители на българските училища във Франция, Великобритания, Румъния.
Семинар на българските училища в Република Ирландия и Северна Ирландия – през февруари 2011 г. , организиран от Българското училище в Дъблин, Посолството на България в Република Ирландия и с гост – говорителя на АБУЧ г-жа Снежина Мечева. Тема: обмяна на опит в дейността на българските училища зад граница.
Последва среща на министър Сергей Игнатов с представителите на българските училища във Великобритания и Република Ирландия – през март 2011 г.  в Лондон. Организирана бе със съдействието на Българското посолство, Българското училище към посолството и АБУЧ.
През април/май 2011 г. се състоя и най-големият и успешен Форум на българските училища в САЩ. Инициатори – Първото българско лицензирано училище „Джон Атанасов” в Чикаго. Форумът бе значимо постижение и се реализира с подкрепата на АБУЧ и  Българското посолство във Вашингтон. За нас бе особено важно, че ни уважиха с присъствието си и министър  Сергей Игнатов и зам. –председателя на Народното събрание г-н Георги Пирински.
Нивото бе впечатляващо - и на колегите с прекрасните презентации, и на високите гости. Най-удовлетворяващото бе това, което констатира д-р Росен Димитров – директор на българското училище в Бостън, САЩ, който каза: „ На този форум няма дебат – има разговор и поглед в една посока - правилната”. Министър Игнатов направи много сериозни обещания - въпросът с даване на официален статут на българските училища в чужбина ще се реши. Чакахме го от десетилетия, сега реално виждахме желание за уреждането му с влизането на новия закон за училищното образование.
Който присъстваше на Форма в Чикаго, отнесе със себе си огромно удовлетворение по много причини. Видя се, че е възможно хора от най-различни и обществени, и политически сфери да бъдат обединени. А нали  казват, че ние, българите, все не можем да се обединим и да заработим в колектив. Можем! Стига да искаме. Българското училище в чужбина е нагледен пример. Видяхме го и с очите си, и със сърцето си в Чикаго.
Убедено мога да кажа, че за нас този Форум остана под надслова: „До Чикаго и – напред!”
Министерство на образованието, младежта и науката организира на 28 юли 2011 г. в София Кръгла маса на тема Образователната политика за българските училища зад граница. И тогава чухме от министър Игнатов най-желаното. А именно, че до края на настоящата година в Министерския съвет ще бъде внесено постановление, което да институционализира българските училища зад граница. Това постановление ще осигури дългоочаквания статут, докато влезе в сила Новият закон за училищното образование, който окончателно ще уреди веднъж и завинаги фактът , че нашите училища са част от образователната система на родината. Духовно  ние винаги сме си били част от България, дълг на всички е да сме и юридически припознати.
Това бе нашият път досега. Труден, изпълнен с много премеждия, но ползотворен.
И на 1 ноември е редно да споменем за признанието от страна на държавата към многобройните български преподаватели и директори на училища зад граница. Мнозина получиха най-голямото отличие на Държавната агенция за българите в чужбина – медалът „Отец Паисий”. Със сигурност няма да мога да изброя всички, но ще спомена някои:
Членовете на Управителния съвет на АБУЧ:
Боянка Иванова – директор на училище „Джон Атанасов” – Чикаго; г-жа Ваня Велкова – основател на Българското училище в Хамбург, Германия; д-р Ирина Владикова – директор на Българското училище във Виена; г-жа Петя Цанева – президент на Асоциация „Балкан” в Мадрид, Испания. Г-жа Петя Цанева освен това е номинирана и за „Българка на годината – 2010” от ДАБЧ за многостранната й дейност в полза на българската общност в Испания, г-жа Снежина Мечева – директор на Българското училище към Посолството на България в Лондон, Великобритания. Освен това с този медал са отличени:
доайенът сред нашите преподаватели - г-жа Маргарита Маринова – директор на Българското училище в Москва, г-жа Камелия Конакчиева – директор на Българското училище „Св. св. Кирил и Методий” в Париж и много други.
На 24 май 2011 г. за първи път Министерство на образованието удостои български директори на задгранични училища с почетната грамота „Неофит Рилски”: г-жа Боянка Иванова, г-жа Ирина Владикова, г-жа Петя Цанева, г-жа Снежина Мечева.
Министерство на външните работи за първи път удостои български директори на училища в Лондон със: Златен почетен знак на министерството за г-жа Снежина Мечева, със специална грамота на министъра на външните работи г-н Николай Младенов  за г-жа Милена Везенкова – директор на две български училища – „В. Левски” в Баркинг и на „Розова долина” в Тотнъм.
Тези отличия вярвам, че са само началото на поредица, която десетки други наши колеги заслужават и ще получат. Те не са индивидуални признания за отделни личности – те са признание за един десетилетен труд на мнозина неуморни и всеотдайни колективи, които правят България безгранична, запазвайки духа й по целия свят.
И накрая, говорейки за наградите и признанието – нека да споменем: 
Асоциацията на Българските училища в чужбина удостои със званието Почетни членове на АБУЧ за приноса им към делото на българското образование зад граница: г-н Георги Пирински – зам.-председател на народното събрание, г-н Иван Станчов – бивш посланик на България в Лондон и бивш министър на външните работи и г-жа Велислава Дърева – журналист и общественик.
С Почетна грамота на АБУЧ за подкрепата на българските училища в чужбина удостои: г-н Любомир Кючуков – извънреден и пълномощен посланик на Република България в Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия и г-н Илко Шивачев – посланик в Кувейт.
Тези хора вярваха в нас и с авторитета си помогнаха на държавата да се вслуша в нашите искания. А ние помогнахме на България в трудните й години и ще продължаваме да го вършим не за заплати, а защото сърцето ни го диктува.
Неслучайно девизът на нашата АБУЧ е древната източна поговорка: „Ако мислиш за една годна напред – посади ориз. Ако мислиш за десет години напред – посади дърво. Ако мислиш за сто години напред – образовай населението”

Снежина Мечева
директор на Българското училище към Посолството в Лондон
говорител на АБУЧ

АБУЧ 

Асоциацията на българските училища в чужбина навърши 4 години. Това бе срокът, който бе даден на първия Управителен съвет, за да постигне напредък в контактите с Държавата. Началото бе много по-различно от сегашното състояние на взаимоотношенията ни. За да се стигне до този напредък, така нужен на България, важна роля изиграха значими личности.
В края на мандата на първия Управителен съвет на АБУЧ направихме анализ на постигнатото и затова няма да се повтаряме.
В настоящата информация искаме да благодарим на хората, чийто принос бе изключително нужен и ценен, за да стигнем до взаимното разбирателство, което в момента е налице между повечето държавни институции и нашата неправителствена организация. Стремим се да постигнем напредък в името на всички български училища по света.
 
На вниманието Ви – нашето внимание към хората, които застанаха до нас и ни подкрепяха във всеки един момент:
Асоциацията на българските училища в чужбина присъди:
ЗВАНИЕТО ПОЧЕТЕН ЧЛЕН НА АБУЧ  на хората, които от самото начало и в най-трудните моменти не се поколебаха да застанат с името и авторитета си до нас и да ни дадат увереността, че работим за всеобщо българско благо.
По старшинство:
1. Г-н Иван Станчов – бивш посланик на България във Великобритания, в момента посланик за извънредни поръчения, човекът, който възстанови Българското училище към Посолството в Лондон, след като то бе закрито от Държавата. Г-н Станчов е снователят на „Карин дом” във Варна, където и до момента прави всичко възможно, за да осигури издръжката и съществуванието на дома за деца с увреждания. Човекът, който във всеки един момент, въпреки достойната си възраст, застава до нас и ни подкрепя. Когато е нужно – идва на крака, за да засвидетелства уважението си и факта, че винаги е с нас.
2. Г-н Георги Пирински – човекът, който като председател на Народното събрание пръв отвори вратите на Парламента, за да даде възможност на асоциацията ни да бъде видяна и чута отвисоко. Направи го в момент, когато на вратите на Министерството на образованието се поставяха бариери пред нас и тогавашният министър Даниел Вълчев (за разлика от зам.-министър Кирчо Атанасов) считаше, че има по-важни ангажименти от този да ни види, камо ли да разговаря с нас. И до днес г-н Пирински като зам.-председател на Народното събрание прави всичко възможно, за да подкрепи и придвижи напред делата на образователния процес по роден език в чужбина. Дължим му много.
3. Г-жа Велислава Дърева – журналист и общественик, който винаги застава само зад общественополезни каузи, независимо какво й коства това. Не се поколеба в минутите, когато на нас се гледаше с недоверие – да постави авторитетното си име редом с каузата ни и да стане член на АБУЧ. Спомогна съществено да поведем диалога с държавата. Без нейното съдействие не е сигурно дали напредъкът ни щеше да е толкова ускорен. И до днес – Велислава е редом с нас в добри и в трудни моменти. Нейната упоритост в далеч по-сложни обществени ситуации е вдъхновение за нашата самоотверженост.
 БЛАГОДАРСТВЕНА ГРАМОТА на двама посланици на България, които създадоха прекрасни условия за работа на българските училища в страните, в които работят и с това послужиха за пример:
1. Г-н Любомир Кючуков – посланик в Кралство Великобритания и Северна Ирландия.
2. Г-н Илко Шивачев – посланик в Кувейт.
 ГРАМОТА ЗА ИЗКЛЮЧИТЕЛНИ ЗАСЛУГИ -  за дългогодишна дейност в областта на образованието по български език в чужбина на г-жа Маргарита Маринова – директор на Българското училище към Посолството на Република България в Москва. Повече от 30 години г-жа Маринова отдава сили и знание на децата, за да съхрани българската им принадлежност. Сред учителите по роден език в чужбина тя е доайен. Оценявайки нейния голям принос в образованието, Асоциацията на българските училища в чужбина изразява голямата си признателност и благодарност за всеотдайността й.
Честито, мила Маргарита!
БЛАГОДАРСТВЕНА ГРАМОТА на трима от съоснователите на АБУЧ, които бяха в Управителния съвет на асоциацията ни и спомогнаха изключително много за постигнатия напредък. По тяхно желание те се оттеглиха от членството си в Управителния съвет на АБУЧ, но в никакъв случай не се оттеглят от бъдещата ни дейност и ще продължат да бъдат верни спътници.
1. Г-жа Борянка Занева – член на УС на АБУЧ в първите две години и директор, отговарящ за  учебната дейност в Българското училище в Бостън. Автор на логото на асоциацията ни, а също на вестничето „Детство мое”, в което се публикуваха творби на учениците ни. Участваше активно в работата на ръководството. Продължи да е верен сътрудник и след излизането й по нейна молба от състава на Управителния съвет.
2. Г-жа Райна Манджукова – „главен виновник” за първоначалното събиране и опознаване на българските учители от чужбина, понастоящем водещ на най-преданото на делото ни предаване „Облаче ле бяло” на ТВ СКАТ, където винаги имаме сцена за нашите проблеми и разбира се за нашите постижения. С големия си административен опит допринесе и ще продължава да допринася за организационното израстване на АБУЧ.
3. Г-н Росен Димитров – досегашен зам.-председател на АБУЧ, човекът, който отговаря за интернетната ни световна връзка, на която до голяма степен се дължи съществуванието ни. Директор на Българското училище в Бостън, САЩ, включил се в него като родител, осъзнал болезнената необходимост децата ни да не „потъват безвъзвратно” в чуждоезиковата среда. С мъдрост и такт – основен грижовник във взаимоотношенията ни да царстват логиката и толерантността, но най-вече принципността.
 
С благодарност към всички приносители на отличията на Асоциацията на българските училища в чужбина,
Управителен съвет на АБУЧ